Какви ли не легенди съм чувал за софийския градски транспорт… Но ето една истинска история отпреди две седмици, в която покъртителен не е основния сюжет, а реакцията на хората… Та… Качвам се аз в 74 и гледам някаква баба с малки внучета и шофьорът пуши на 1 метър от тях…
Отидох и му направих забележка:
– Извинете, пушенето е забранено, нали знаете?
– Аз не пуша. Цигарата пуши.
– А защо димът излиза от устата Ви тогава?
– А ти защо не слезеш от автобуса, като не ти харесва…
– Ами защото съм си платил да се возя в автобус, където пушенето е забранено.
– Е, значи си се качил в неподходящ момент…
– За мен или за Вас? … (мълчание) … Знаете ли, хрумна ми идея: тук хората са сложили едно телефонно номерче и ще се обадя веднага, ако ми кажете регистрационния номер на автобуса… или пък веднага след като сляза, ако не ми го кажете…
Не ми го каза Image may be NSFW.
Clik here to view.
В досегашния край на историята няма нищо интересно – слязох, взех му номера, звъннах на телефона, от там казаха пощенски адрес и онлайн адрес за жалби, пуснах онлайн и край на занимавките (още нямам входящ номер обаче).
Интересното всъщност беше докато сляза от автобуса, или поне мен много ме изненада. В автобуса пътуваха хора на средна възраст около 84 г. и всички започнаха едва ли не да защитават шофьора и да нападат мен!
Буквално се надпреварваха:
– Провинциалисти мръсни долни! Дошли в столицата и се разпореждат с мръсен провинциален акцент!
– Заради ей такива като тях сме на това дередже, Марче – мънка си една баба…
– Оставете го, човека, бе, той от 4 часа е станал да шофира.
– Не им дават една цигара да изпушат значи!
– Семейство храни човечецът, кара ни тук всичките, прави ни услуга дет’ се вика…
И едва ли не в очите на повечето пътници шофьорът беше един добър човек, който ги вози, единствената му радост е да си изпуши цигарата в автобуса, а аз съм тъпакът, дето се качва и му досажда, че пушенето било забранено. Не ме ли е срам Image may be NSFW.
Clik here to view.
